Излюпих се отдавна...В инкубатор!
Навярно пак настъпих по мазола,
когото, както...Не ми пука вече!
Перчемът си защипвам - с нова шнола...
"Ещё не вечер, нет, ещё не вечер".
Досадна ми е глупавата мода,
в гърба стрелите до една са тъпи.
Отровата е просто...Гола вОда,
а вечерта, не иска да настъпи.
Преживяйте, дъвчете ме, от скука,
храчете си към своя вентилатор,
на мене на черупката ми пука!
Излюпих се отдавна...В инкубатор!
Цветята наторихте с ваш`те храчки,
израснаха високи, дъгоцветни,
бодлива драка, лесно се не мачка!
В мен непукистът в салто се преметна.
И тихо, като котка се прокрадва,
и мърка вечер, за да я прегърна.
Езиците отсичайте си - с брадва,
зад мене лай...Но аз ще се обърна!
Че нося с гордост и любов бодлите,
и нервите ми са нажалост здрави,
не си хабете храчките, стрелите,
Овен съм! А пък вие...Живи, здрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
