Жадна съм. Колко съм жадна, животе!
Как искам да пия от твоите извори,
как искам да плувам в твоите морета
и да ме люшкат техните вълни!
Дай ми да пия от онази - Живата вода,
да ми се отворят всички сетива -
да обичам и да мразя, да хуля и да плача,
да виждам право във душата.
Напълни ми чашата догоре,
не се скъпи, наливай и не питай
мога ли до дъно да изпия или
ще спра, преди до дъното да стигна.
Сложи ми и чадърче-изненада,
и мъничка черешка за разкош,
мехурчета от щастие и сила,
да нямам махмурлук след толкоз мощ.
Наливай и отново, и отново
да пия таз амброзия безспирно.
Всеки миг да сещам чувство ново
и пак да искам да те пия невиновно!
© Катя Вангелова Всички права запазени