Жадни за живот
Защо светът е объркан и луд,
без пари човека полага усилен труд,
захвърлихме старите войнишки шинели,
а земята тръпне от ракети и шрапнели.
Защо някои бързат богатство да трупат?
А бедни много и само хляба си хрупат.
Не говорят вече за социални класи,
но богатият има големи банкови каси.
Не споменават загиналите герои в бой.
Да не смущават своя спокоен запой.
Земята от човешки кости побелява.
Богатия живее и в нощите се забавлява.
Нима се връща мъката и смрад човешка,
нима допускаме пак отново грешка,
че не правим пред народа си поклон.
А той е измъчен! За страданието няма закон!
Провалени заводи, народно имане.
Работа няма! Хлябът свършва! Мизерия настане.
Властващият живурка и някак нехае
как децата ще нахрани, беднякът не знае.
Събудете се, мои братя скъпи и родни,
в ръцете хванете правата народни.
Достойно в този век да живеем,
да спрем приспивна песен да пеем.
© Йонка Янкова Всички права запазени