May 1, 2016, 12:21 AM

Жадни за живот

  Poetry » Civic
498 1 0

                                                           Жадни за живот

 

 

Защо светът е объркан и луд,

без пари човека полага усилен труд,

захвърлихме старите войнишки шинели,

а земята тръпне от ракети и шрапнели.

 

Защо някои бързат богатство да трупат?

А бедни много и само хляба си хрупат.

Не говорят вече за социални класи,

но богатият има големи банкови каси.

 

Не споменават загиналите герои в бой.

Да не смущават своя спокоен запой.

Земята от човешки кости побелява.

Богатия живее и в нощите се забавлява.

 

Нима се връща мъката и смрад човешка,

нима допускаме пак отново грешка,

че не правим пред народа си поклон.

А той е измъчен! За страданието няма закон!

 

Провалени заводи, народно имане.

Работа няма! Хлябът свършва! Мизерия настане.

Властващият живурка и някак нехае

как децата ще нахрани, беднякът не знае.

 

Събудете се, мои братя скъпи и родни,

в ръцете хванете правата народни.

Достойно в този век да живеем,

да спрем приспивна песен да пеем.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...