Жадувам да си стон,
разкъсващ тишината,
да си вода сред пустошта
и моят дъжд,
да напоиш живително душата,
със дива нежност
и копнеж по мъж.
Жадувам аз да ме запазиш,
във паметта на сетивата,
да ме откриваш и желаеш
и да треперя от страстта ти.
Жадувам те и плах и дързък,
облечен в нежност и във стих,
и свободата да ни свързва,
със тебе любовта открих.
© Евдокия Иванова Всички права запазени