5.04.2009 г., 14:38

Жадувам те

1.9K 0 10

Жадувам да си стон,

разкъсващ тишината,

да си вода сред пустошта

и моят дъжд,

да напоиш живително душата,

със дива нежност

и копнеж по мъж.

 

Жадувам аз да ме запазиш,

във паметта на сетивата,

да ме откриваш и желаеш

и да треперя от страстта ти.

 

Жадувам те и плах и дързък,

облечен в нежност и във стих,

и свободата да ни свързва,

със тебе любовта открих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...