Жадувам да си стон,
разкъсващ тишината,
да си вода сред пустошта
и моят дъжд,
да напоиш живително душата,
със дива нежност
и копнеж по мъж.
Жадувам аз да ме запазиш,
във паметта на сетивата,
да ме откриваш и желаеш
и да треперя от страстта ти.
Жадувам те и плах и дързък,
облечен в нежност и във стих,
и свободата да ни свързва,
със тебе любовта открих.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
клишенца...