22.01.2009 г., 21:05

Жадуван край

871 0 25

Зората отваря щастливи зеници

и слънцето пали свойте лъчи,

с надежда поглеждат първите птици,

жадуват то бързо снега да стопи.

 

Макар и царица все още на трона,

прибира си зимата свойте игли,

опърпана гледа свойта премяна -

парцалени, мръсни, снежни следи.

 

Капчукът запява своята песен,

на клоните вятърът дава мечти,

стрелкат се птици в свода небесен,

всички бленуват за топлите дни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...