Жадувана жена
„Добре е, че ме върна на земята”
Нели Господинова
Сега съм бяла, гола самодива,
но пак летя над снежните полета.
Крилатите в земята не заспиват
летежа им се мери с ветровете.
Дори ранена, там сред тишината
отново ще открия свойто ято...
Не ме обсебвай, аз съм свободата,
разцъфнала във самодивско лято.
И нека да танцувам със орлите
да пия жадно капки от росата,
а щом надяна ризата съшита
жадувана,ще долетя крилата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
