Жадувана среща
Жадувана среща
Шарените лодки, потънали в забрава,
сгушени в прегръдката студена там, на кея,
немирно своя безграничен път в морето чакат,
нетърпеливо с вълните бурни да се слеят.
Морето с лодките закача се игриво,
с хладна длан прегръща ги небрежно,
като в кристално огледало, тъй красиво,
пурпурният залез във водата се оглежда.
Ято чайки бели плавно носят се в небето,
с писъци неволни раздират тишината,
копнеят лодките за срещата си с морето
и то самотно - жадува и ги чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
