Жадувана среща

Шарените лодки, потънали в забрава,

сгушени в прегръдката студена там, на кея,

немирно своя безграничен път в морето чакат,

нетърпеливо с вълните бурни да се слеят.

Морето с лодките закача се игриво,

с хладна длан прегръща ги небрежно,

като в кристално огледало, тъй красиво,

пурпурният залез във водата се оглежда.

Ято чайки бели плавно носят се в небето,

с писъци неволни раздират тишината,

копнеят лодките за срещата си с морето

и то самотно - жадува и ги чака.