Mar 4, 2012, 2:26 PM

Жадувана среща

  Poetry
630 0 0

Жадувана среща

 

 

Шарените лодки, потънали в забрава,

сгушени в прегръдката студена там, на кея,

немирно своя безграничен път в морето чакат,

нетърпеливо с вълните бурни да се слеят.

 

Морето с лодките закача се игриво,

с хладна длан прегръща ги небрежно,

като в кристално огледало, тъй красиво,

пурпурният залез във водата се оглежда.

 

Ято чайки бели плавно носят се в небето,

с писъци неволни раздират тишината,

копнеят лодките за срещата си с морето

и то самотно - жадува и ги чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...