iren5 (Ирен)
1110 6267
12.09.2021 г., 19:42 ч.

Жажда 

  Поезия » Друга
348 0 7

 

“Цял живот има пред нас”

казваш ти и ме оставяш жадна.

Засищаме други тела -

нашите остават гладни,

Утоляваме умовете им -

забравяме за своите,

Душите им лекуваме -

нашите боледуват.

Създаваме им спомени,

омесваме истории,

любов им прибавяме,

вода донасяме,

а ние с теб жадни оставяме.

...и изтича животът,

като пясък през пръстите ни

изтича и :

                      „Цял

живот

                                има

                                                           п р е д

                                                         н

                                                        а

                                                              с….“

и изчезваме ...

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепита, Роси, благодаря.
  • Ентропията на живота, която води до натрупване на отсъствия в душата. Докато се разтворим и изчезнем. Много смислено и хубаво!
  • Гладни и жадни оставаме понякога 🙂
  • Благодаря, Пепи за поетичния коментар
  • Дали имам време още и за себе си да живея?
    Борих се за мен, за теб, за кой ли не, да оцелея...
    Поглеждам назад, май вече дояждам последния комат
    от погачата, отредена да ни храни до края,
    само дето надбягвайки се с времето късно разбрахме,
    че от толкова много неща, дето учехме, бяхме,
    едно нещо така и не остана време и не разбрахме,
    а и кой да ни каже, кой знае?
    Кога е краят...
  • Благодаря. миночка
  • Най-хубавото нещо, живота, свършва бързо, не наситили се, си тръгваме от този свят, дано го осъзнаем по на време и да започнем да го ценим. Много хубаво, Ирен!
Предложения
: ??:??