Sep 12, 2021, 7:42 PM

Жажда

  Poetry » Other
530 0 6

 

“Цял живот има пред нас”

казваш ти и ме оставяш жадна.

Засищаме други тела -

нашите остават гладни,

Утоляваме умовете им -

забравяме за своите,

Душите им лекуваме -

нашите боледуват.

Създаваме им спомени,

омесваме истории,

любов им прибавяме,

вода донасяме,

а ние с теб жадни оставяме.

...и изтича животът,

като пясък през пръстите ни

изтича и :

                      „Цял

живот

                                има

                                                           п р е д

                                                         н

                                                        а

                                                              с….“

и изчезваме ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пепита, Роси, благодаря.
  • Ентропията на живота, която води до натрупване на отсъствия в душата. Докато се разтворим и изчезнем. Много смислено и хубаво!
  • Благодаря, Пепи за поетичния коментар
  • Дали имам време още и за себе си да живея?
    Борих се за мен, за теб, за кой ли не, да оцелея...
    Поглеждам назад, май вече дояждам последния комат
    от погачата, отредена да ни храни до края,
    само дето надбягвайки се с времето късно разбрахме,
    че от толкова много неща, дето учехме, бяхме,
    едно нещо така и не остана време и не разбрахме,
    а и кой да ни каже, кой знае?
    Кога е краят...
  • Благодаря. миночка

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...