Павче (Павлина)
19 31
9.03.2024 г., 21:20 ч.  

Жажда 

  Поезия
165 0 2

Животът се изкачва по баира.

Понякога в зенита си застава,

но често криволичи и избира

да ме изпита как ще оцелявам.

 

Когато с мъката си станем близки,

очите ми узряват в слънчогледи

и си налагам, даже да не искам,

в посоката на слънцето да гледам.

 

А падне ли духът ми до нозете,

обувките си тежки ще изхвърля

и боса, през пшеничени полета,

с усто́я на земята ще се свържа.

 

Ще заземя и болести, и бедност,

ще пея и надпявам чучулига,

защото не плач – песен е потребна,

да мога пак духа си да повдигна.

 

Понеже смисълът е, щом живея,

да вярвам, да обичам и създавам,

от мъката ще пия само нея –

гореща жажда да не се предавам.

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! За мен това е есенцията на живота. Въпросът е кой колко може да я следва.
  • "Понеже смисълът е, щом живея,
    да вярвам, да обичам и създавам,"

    Точно казано! Поздравления!
Предложения
: ??:??