Павче (Павлина)
19 31
Mar 9, 2024, 9:20 PM  

Жажда 

  Poetry
167 0 2

Животът се изкачва по баира.

Понякога в зенита си застава,

но често криволичи и избира

да ме изпита как ще оцелявам.

 

Когато с мъката си станем близки,

очите ми узряват в слънчогледи

и си налагам, даже да не искам,

в посоката на слънцето да гледам.

 

А падне ли духът ми до нозете,

обувките си тежки ще изхвърля

и боса, през пшеничени полета,

с усто́я на земята ще се свържа.

 

Ще заземя и болести, и бедност,

ще пея и надпявам чучулига,

защото не плач – песен е потребна,

да мога пак духа си да повдигна.

 

Понеже смисълът е, щом живея,

да вярвам, да обичам и създавам,

от мъката ще пия само нея –

гореща жажда да не се предавам.

© Павлина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! За мен това е есенцията на живота. Въпросът е кой колко може да я следва.
  • "Понеже смисълът е, щом живея,
    да вярвам, да обичам и създавам,"

    Точно казано! Поздравления!
Random works
: ??:??