Жажда
Животът се изкачва по баира.
Понякога в зенита си застава,
но често криволичи и избира
да ме изпита как ще оцелявам.
Когато с мъката си станем близки,
очите ми узряват в слънчогледи
и си налагам, даже да не искам,
в посоката на слънцето да гледам.
А падне ли духът ми до нозете,
обувките си тежки ще изхвърля
и боса, през пшеничени полета,
с усто́я на земята ще се свържа.
Ще заземя и болести, и бедност,
ще пея и надпявам чучулига,
защото не плач – песен е потребна,
да мога пак духа си да повдигна.
Понеже смисълът е, щом живея,
да вярвам, да обичам и създавам,
от мъката ще пия само нея –
гореща жажда да не се предавам.
© Павлина All rights reserved.
