Животът се изкачва по баира.
Понякога в зенита си застава,
но често криволичи и избира
да ме изпита как ще оцелявам.
Когато с мъката си станем близки,
очите ми узряват в слънчогледи
и си налагам, даже да не искам,
в посоката на слънцето да гледам.
А падне ли духът ми до нозете,
обувките си тежки ще изхвърля
и боса, през пшеничени полета,
с усто́я на земята ще се свържа. ...