21.01.2012 г., 5:03 ч.  

Жажда 

  Поезия » Любовна
1997 1 44



            Жажда

И не със четка – с думи  те рисувам.
От времето чертите избледняват,
но спомените вихрено нахлуват –
и пак пред мен стоиш, като наяве.

Отнякъде, от някаква далечност,
дочувам и гласа ти – тих и топъл.
Възкръсват мигове – частици вечност,
събрали и възторг, и тъжен вопъл...

Рисувам те – в съня си вулканичен.
(Така реката камъка заглажда.)

Изгряващото слънце в мен наднича –
от мен се учи на любовна жажда...

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??