Жажда
И не със четка – с думи те рисувам.
От времето чертите избледняват,
но спомените вихрено нахлуват –
и пак пред мен стоиш, като наяве.
Отнякъде, от някаква далечност,
дочувам и гласа ти – тих и топъл.
Възкръсват мигове – частици вечност,
събрали и възторг, и тъжен вопъл...
Рисувам те – в съня си вулканичен.
(Така реката камъка заглажда.)
Изгряващото слънце в мен наднича – ...