Жажда
И не със четка – с думи те рисувам.
От времето чертите избледняват,
но спомените вихрено нахлуват –
и пак пред мен стоиш, като наяве.
Отнякъде, от някаква далечност,
дочувам и гласа ти – тих и топъл.
Възкръсват мигове – частици вечност,
събрали и възторг, и тъжен вопъл...
Рисувам те – в съня си вулканичен.
(Така реката камъка заглажда.)
Изгряващото слънце в мен наднича –
от мен се учи на любовна жажда...
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
