Жажда за любов

21.01.2018 г., 22:50 ч.

Поезия » Любовна

412 4 2

Жажда за любов
/Свидна/

Вятърът го брулеше в лицето,
обезумял от страст разпъната на кръст,
сърцето му препускаше – проклето,
желанието виеше в гръдта.

Каква бе таз любов неукротима,
каква бе тази лудост във кръвта?
Защо бе жаден тъй неутолимо,
а огънят гореше му плътта?

Защо ли до небето го издигна,
до райските всевечни висоти?
Защо не го остави да загине,
небесно вино с него тя отпи?

В гърдите му камбаните запяха,
лъчи протегна бялата луна
и тръгна той по пътя към съдбата –
заключена в сърцето му жена!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-01-22T22:11:07+02:00

Нима някога тя се утолява?
asizi (Nina Toshich)

2018-01-22T09:32:14+02:00

Чудесен стих, за всичко случващо се в мъжката душа....Поздрав и го прибирам в любими!