Жажда за любов
Жажда за любов
/Свидна/
Вятърът го брулеше в лицето,
обезумял от страст разпъната на кръст,
сърцето му препускаше – проклето,
желанието виеше в гръдта.
Каква бе таз любов неукротима,
каква бе тази лудост във кръвта?
Защо бе жаден тъй неутолимо,
а огънят гореше му плътта?
Защо ли до небето го издигна,
до райските всевечни висоти?
Защо не го остави да загине,
небесно вино с него тя отпи?
В гърдите му камбаните запяха,
лъчи протегна бялата луна
и тръгна той по пътя към съдбата –
заключена в сърцето му жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
