Жалба
Жалба
Никой за мене, майко, не плаче,
никой за мен не скърби!
Както пораснах бедно сираче,
тъй и до днес ми върви.
Нито съм, майко, нещо откраднал,
нито съм сипал лъжи,
ала до днеска само съм страдал -
чак ми живота тежи.
Тебе да питам - как ще ми кажеш,
като в земята изгни,
има ли, майко, мъничко радост
в тия там - бъдните дни?
Гледам зората - багри небето
с кървави, майко, зари,
мене ме погва оня зор, дето
с пот от челото струи.
Вечер се връщам в празната къща
с празните, майко, ръце,
залъка мой крадецът преглъща,
черпи лъжецa с винце!
Ти си ми, майко, спомен едничък,
ала и той ми горчи...
Как да забравя, щом съм обичал?
Как цял живот се мълчи?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
