Жалба
Жалба
Никой за мене, майко, не плаче,
никой за мен не скърби!
Както пораснах бедно сираче,
тъй и до днес ми върви.
Нито съм, майко, нещо откраднал,
нито съм сипал лъжи,
ала до днеска само съм страдал -
чак ми живота тежи.
Тебе да питам - как ще ми кажеш,
като в земята изгни,
има ли, майко, мъничко радост
в тия там - бъдните дни?
Гледам зората - багри небето
с кървави, майко, зари,
мене ме погва оня зор, дето
с пот от челото струи.
Вечер се връщам в празната къща
с празните, майко, ръце,
залъка мой крадецът преглъща,
черпи лъжецa с винце!
Ти си ми, майко, спомен едничък,
ала и той ми горчи...
Как да забравя, щом съм обичал?
Как цял живот се мълчи?!?
© Даниела Тодорова All rights reserved.
