Жалбата на сянката
Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен
и слънцето следвах, не оня молец.
Обвързана с него с природни закони,
съм сянка почтена, не някой наглец.
А той ме ругае, размахва патлаци,
все с мене се мери и вкарва ме в грях.
Събира от вЪже и кол папараци,
дори на кокошките станах за смях!
Държи ме на постно, скандали подклажда,
какво ям не пита, пробутва ми боб.
А сам с мръвки сочни без свян се облажва,
с честта ми се гаври, за него съм роб.
От глад ще се гътна! В света ти, о Боже,
защо отредил си ми участ на скот?
Край, вече реших се, точка ще сложа
в небесния Страстбургер: искам развод!
4.03.2020
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Йордан Радичков
Вдъхнових се на пазара –
каубоят беше там.
Крантата си бе подкарал, ...
Коментари
-
Благодаря, Георги, Бистра.
-
Хахаха, много е забавно
-
Добре, добре...
-
Не знам как стоят нещата с небесните разводи, Петре, с природните закони е по-трудно, отколкото с човешките. Това на финала просто е вик на една изтерзана душа.☺Благодаря и за "Любими".
-
Развод, развод! 😆
-
По-скоро на твореца, но да, беше си направо артистично изпълнение в стил "романтична оригиналност". И Каспар Давид Фридрих би се съгласил с мен, ако го беше видял.
-
Да, "чувството на артиста е неговият закон"...
-
Всеки е свободен да прави асоциации, затова е творчеството. Просто описах това, което видях. Но не мисля, че трябва да се лепят етикети. Както вече казах, "ганьовското" дреме у всеки от нас, но при някои е по-култивирано. У тези хора личи повече, защото са непосредствени. Аз например много харесвам повестта на Алексаднър Грин "Фанданго" и ми се иска да имам неговия романтичен поглед, но може би аз самата съм се променила и вече виждам света по-реалистично. Но героите му продължават да ме вълнуват. Романтизмът никога не е излишен, смятам. Въпрос на жанр и светоглед.
-
Изградила си прекрасен, събирателен образ ... в който припознах Ганьо от Банкя, хвърлящ трошици на мисирките околовръст ... )))
-
Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно. Покрай тази случка се сетих за приказката на Радичков "Сянката на магарето", героите ми едва ли са я чели, но постъпват по същия начин, нещата не са се променили особено.
-
Ирина, Ивелин, благодаря. Ирина, сянката все изпреварва "грингото" и той се дразни. И реагира, както ти сама казваш, първично. Ивелин, лирическите ми нямат нищо общо с "Ганьо от Банкя", въпреки че ганьовци из цяла България, колкото щеш. Идеята е за "ганьовското" у всеки от нас и как се справяме с него. Няма черни и бели личности, у всеки има и добри, и лоши страни. А поводът е истинска случка. Имаме един чешит, който преди известно време беше застанал с каубойска шапка на слънце насред пазара срещу сянката си, вадеше въображаем патлак от джоба и "стреляше" по нея. От малцинствата е, но не това е същественото. Тези хора наистина водят скотско съществуване и за това не са само те виновни. А "ганьовското" понякога никне там, където съвсем не го очакваш. Напоследък ми се налагаше да пътувам с подобни "персонажи" и колкото са колоритни, толкова е и жалко, че са оставени в това безпросветно положение. Разказаха ми за една "гринговка", която в болницата търсела "гастроастрологията".
-
Благодаря ти за схванатите ми скули, Мария! )))
Сетих се как преди години Ганьо от Банкя, докато бе протеже на Симеон, в неформална обстановка омете няколко юнашки порции с агнешко печено, тъкмо излезли от пещта ... -
Харесвам такова чувство за хумор-дивашко някак. Първично
С какво една сянка е заслужила подобно отношение, та чак се стреснах?🤔
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
