Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен
и слънцето следвах, не оня молец.
Обвързана с него с природни закони,
съм сянка почтена, не някой наглец.
А той ме ругае, размахва патлаци,
все с мене се мери и вкарва ме в грях.
Събира от вЪже и кол папараци,
дори на кокошките станах за смях! ...