Жалната песен на ламята Спаска
Рожденото ми име е ламята Спаска,
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля,
Защото никого не ще подпаля.
Нали съм пуста люспеста гадина,
Видят ли ме, всички ме проклинат.
Но, моля ви се, моля, разберете
По люспите ламята не съдете.
Аз кат други твари искам да общувам,
Не къде отида от мен да се страхуват.
Под люспите сърце се крие,
А борите се то да спре да бие.
Не съм избрала де да се излюпя,
Но чиста съвест искам да си купя.
Искам за мене приказки да има,
Които да разказват всяка зима.
Искам аз и мен да ме рисуват,
Да ме гледат без да се страхуват.
Кажете честно, хора, говорете!
Жестоко вий недейте ме съдете!
Ламя съм се родила, вярно е това,
Не правете трудна моята съдба.
Недейте с вили и лопати, моля!
Аз никого не търся да заколя!
Люспи нося и издишам огън,
Но недейте гледа ме с тревога.
Искам аз едно-едничко нещо.
Да не бягат, когато ме срещат.
Затова изпях ви тази тъжна песен -
Ако си ламя, животът не е лесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Стоименова Всички права запазени
Много готино се е получило.
