Жарава (поетичен диалог)
ЖАРАВА
/поетичен диалог/
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
Влади
Простря се нощ... и стелят се мъгли,
камината гори и огън грее,
вали дъжда не спира да вали,
и тихо пак за ласки се копнее...
Аз сам стоя и болката боли,
на прага е надеждата извита,
тя може да извади сто стрели,
но може тя сама да е забита...
И ехото то вика теб една,
то търси те и този вик се рее,
ела при мен от страст така жена,
да видиш как със страст ще се живее...
Пламена
И пак е нощ... И пак вали...
И чувам зов, нейде сред мъглите,
това е зов, копнежен нов,
изпратен е от теб и от стрелите.
И тръгвам пак с любов натам,
тръгвам към камината открита,
искам да почувствам онзи нежен плам,
искам пак страстта ти да опитам...
И топло е, нищо, че вали,
тихо огънят в камината догаря,
това е пламъка на две души,
които нежно с ласки се изгарят...
Влади
И топло е от твоите ръце,
те огнено откриват ми жарава -
и трепет жив по твоето лице,
не иска да потънем с теб в забрава...
И може би от тази страст напред,
камината дори без огън грее,
да може да ни стигне и късмет,
и нова песен пак да се запее...
И в спомени от старите ни дни,
отново любовта да ни открие,
със нейните искрящи светлини,
където красотата там се вие...
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
