Жарава (поетичен диалог)
ЖАРАВА
/поетичен диалог/
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
Влади
Простря се нощ... и стелят се мъгли,
камината гори и огън грее,
вали дъжда не спира да вали,
и тихо пак за ласки се копнее...
Аз сам стоя и болката боли,
на прага е надеждата извита,
тя може да извади сто стрели,
но може тя сама да е забита...
И ехото то вика теб една,
то търси те и този вик се рее,
ела при мен от страст така жена,
да видиш как със страст ще се живее...
Пламена
И пак е нощ... И пак вали...
И чувам зов, нейде сред мъглите,
това е зов, копнежен нов,
изпратен е от теб и от стрелите.
И тръгвам пак с любов натам,
тръгвам към камината открита,
искам да почувствам онзи нежен плам,
искам пак страстта ти да опитам...
И топло е, нищо, че вали,
тихо огънят в камината догаря,
това е пламъка на две души,
които нежно с ласки се изгарят...
Влади
И топло е от твоите ръце,
те огнено откриват ми жарава -
и трепет жив по твоето лице,
не иска да потънем с теб в забрава...
И може би от тази страст напред,
камината дори без огън грее,
да може да ни стигне и късмет,
и нова песен пак да се запее...
И в спомени от старите ни дни,
отново любовта да ни открие,
със нейните искрящи светлини,
където красотата там се вие...
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
© Пламена Владимирова All rights reserved.
