Жаравата
Ти знаеш ли защо течеш по вените?!
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще полудея
от огъня на твойте топли устни!
Щом Бог ми даде с тебе да живея,
животът ми превърна се в Изкуство...
Очите ти са Нежност, Дух и Воля
и нека няма никаква обида -
Олтар са ми... О, Боже, аз те моля:
Дари ме преди тях да си отида...
И нека да се вие пак Калина
и нека строен Явор да я кичи!
Заричам ги: Сега и до Амина
да любят, както аз съм те обичал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
