Тъй далечен и недостижим си ти,
криле да имах,
пак не бих могла да те достигна,
тъй красив и тъй обичан може би,
оставаш ти неопетнен в моите мечти.
Погледът ми спира се върху твоите очи,
красиви и желани от мене може би,
привличат ме към тебе със своите искри.
Усмивката чаровна, пълна с любов,
смразявам се на място при всеки неин зов,
а устните червени с дъхав аромат
навяват ми в сърцето спомен тъй познат.
Затуй се влюбих в тебе
и не ще отричам аз
желая те дълбоко,
желая те докрай!
© КРЕМЕНА КРЪСТЕВА Всички права запазени
БРАВО НА ТЕБ!!
Така красиво и докосващо пишеш!!!!
Благодаря ти, че зарадва душата ми!
С много уважение!