Дали си зрителна измама
или видение си ти
дали те има или пък те няма
дали си в моите мечти.
Докосвам те и си реална
от плът и кръв... и доброта
и искам те дори за малко
да бъдеш с мен , а не в съня.
Стоя самичък с мойте мисли
и със несбъднати мечти
със болката за обич чиста ,
която още ме гори.
Не мога аз да те забравя,
че всичко вътре в мен боли
сърцето ми -огромна рана
копнее, страда и кърви.
© Христо Костов Всички права запазени