Почти свикнах с новите си гости,
когато на вратата отново се почука.
Подскочих и бързо на пръсти
погледнах през тясната пролука.
Там, на прага, стояха три жени,
усмихнати, някак мили.
С дълги, красиви коси,
а две от тях ги бяха на опашка свили.
Чернокосата наричаха я Вяра.
С прегръдката си върна ми вярата в живота,
тя ми даде цяра,
който да ме съживи от шока. ...