Желание
Приисква ми се да съм капки дъжд,
понесени от вятъра към теб –
към чакащия в тишината мъж,
от чието само име да треперя.
Да попия в дрехите, в косите,
по кожата да дам целувки хладни,
с топлината на вълшебните му пръсти
до изпарение да стигна безпощадно.
Но преди това да затанцувам с пулса му,
в сълза да се превърна на очите,
да стигна надълбоко, чак до дъното,
където крият се потайни мислите.
От тях, аз знам, ще се опия жадно,
ще разгадая мъжката му тайна,
но ще му предам и моята – да бъдат заедно,
и после ще се изпаря… незнайна.
18.09.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
