Приисква ми се да съм капки дъжд,
понесени от вятъра към теб –
към чакащия в тишината мъж,
от чието само име да треперя.
Да попия в дрехите, в косите,
по кожата да дам целувки хладни,
с топлината на вълшебните му пръсти
до изпарение да стигна безпощадно.
Но преди това да затанцувам с пулса му,
в сълза да се превърна на очите,
да стигна надълбоко, чак до дъното,
където крият се потайни мислите. ...