24.10.2009 г., 20:02

Желание

1.1K 0 1

В свят безчувствен аз усещах,
ридах
и се сдържах.

В бездвижен свят се движех,
осъзнах се
и се спрях.

В свят на глухи аз крещях,
ослушах се
и онемях.

В свят незрящ оглеждах се,
видях
и ослепях.

Не искам нищо да не чувствам.
Не искам кротко още да стоя.
Не искам вече тишина да чувам.
Не искам повече да виждам чернота.

Аз искам да живея,
да мечтая,
да се смея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...