В свят безчувствен аз усещах,
ридах
и се сдържах.
В бездвижен свят се движех,
осъзнах се
и се спрях.
В свят на глухи аз крещях,
ослушах се
и онемях.
В свят незрящ оглеждах се,
видях
и ослепях.
Не искам нищо да не чувствам.
Не искам кротко още да стоя.
Не искам вече тишина да чувам.
Не искам повече да виждам чернота.
Аз искам да живея,
да мечтая,
да се смея.
© Марина Колева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
