В свят безчувствен аз усещах,
ридах
и се сдържах.
В бездвижен свят се движех,
осъзнах се
и се спрях.
В свят на глухи аз крещях,
ослушах се
и онемях.
В свят незрящ оглеждах се,
видях
и ослепях.
Не искам нищо да не чувствам.
Не искам кротко още да стоя.
Не искам вече тишина да чувам.
Не искам повече да виждам чернота.
Аз искам да живея,
да мечтая,
да се смея.
© Марина Колева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
