22.01.2019 г., 8:59

Желание за живот

983 0 0

Моля ви не гледайте старите снимки.
Пълни са те с любов и усмивки
Леко са скъсани и пожълтели
жестоко и безмилостно времето спрели.

 

Връщат ни в годините далече назад
и сякаш внезапно остър нож отзад
крадец на животи забива в гърба
безпристрастно решаващ твоята съдба.

 

Скъсай ги, изгори ги и хвърли пепелта
в чиста планинска течаща вода
и забрави, че ги е имало тука.
Още сме живи и не сме за боклука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Красимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...