25.01.2004 г., 0:18

Желание за нищо

2.5K 1 3
Песен, смях и сняг и после малка нежна смърт, обвита в тайнственост и скръб.
Стих и свян и после малка нежна смърт обрича двамата на вечност.
Плясък, стон и нещо влажно, скрито, бавно приближава времето в което ИСТИНА, е нещо като ФАРС.
Пускам се и всичко е мъгла и мислите се сливат в струйки нощ, новодошли от някъде.
Пеем... Пея... Тишина. Това ли беше? Май че да...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...