Желание за нищо
Стих и свян и после малка нежна смърт обрича двамата на вечност.
Плясък, стон и нещо влажно, скрито, бавно приближава времето в което ИСТИНА, е нещо като ФАРС.
Пускам се и всичко е мъгла и мислите се сливат в струйки нощ, новодошли от някъде.
Пеем... Пея... Тишина. Това ли беше? Май че да...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Всички права запазени