Желание за нищо
Стих и свян и после малка нежна смърт обрича двамата на вечност.
Плясък, стон и нещо влажно, скрито, бавно приближава времето в което ИСТИНА, е нещо като ФАРС.
Пускам се и всичко е мъгла и мислите се сливат в струйки нощ, новодошли от някъде.
Пеем... Пея... Тишина. Това ли беше? Май че да...
© Явор All rights reserved.