Желанията мои, те са скромни

Турнирите? Не ги броя отдавна,
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.

Венците цветни другите ги взеха,
за мене само белези и прах.
Честта опазих – дрипава утеха,
че сякаш век назаем аз живях.

За мен не ще запеят менестрели,
безименен ще бродя, тъжен аз.
Ако я срещна нейде ще поспре ли
добрата фея? В късен нощен час.

Желанията мои, те са скромни,
че всичко в този свят е дим и тлен.
С магията си нека ми припомни,
че още жива е дълбоко в мен,

жена – в юмруче нежността си свила,
в душата сбрала ветрове отвред.
Обичаща, притихнала и мила,
с една любов за рицарски обет...

--------------------------------------------------------------------------

Стойчо, благодаря за вдъхновението!