Apr 29, 2025, 10:11 PM  

Желанията мои, те са скромни

  Poetry
256 1 0

Турнирите? Не ги броя отдавна,
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.

 

Венците цветни другите ги взеха,
за мене само белези и прах.
Честта опазих – дрипава утеха,
че сякаш век назаем аз живях.

 

За мен не ще запеят менестрели,
безименен ще бродя, тъжен аз.
Ако я срещна нейде ще поспре ли
добрата фея? В късен нощен час.

 

Желанията мои, те са скромни,
че всичко в този свят е дим и тлен.
С магията си нека ми припомни,
че още жива е дълбоко в мен,

 

жена – в юмруче нежността си свила,
в душата сбрала ветрове отвред.
Обичаща, притихнала и мила,
с една любов за рицарски обет...

 

--------------------------------------------------------------------------

Стойчо, благодаря за вдъхновението!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...