21.06.2010 г., 13:35 ч.
Жена
ЖЕНА
В устните дъха на пламъка усещам.
Очите ти стопиха в мен парчета лед.
Умирам и възкръсвам при всяка среща.
Целувката ти ухае на дъхав мед.
Не си богиня, но вярвам в теб?
За мен си вселена непозната.
Оставаш ти, любовен жребий.
Със теб ще продължа нататък...
В устните дъха на пламъка усещам.
Очите ти стопиха в мен парчета лед.
Умирам и възкръсвам при всяка среща.
Целувката ти ухае на дъхав мед.
Не си богиня, но вярвам в теб?
За мен си вселена непозната.
Оставаш ти, любовен жребий.
Със теб ще продължа нататък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мимо Николов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
