29.04.2014 г., 23:33

Жена

571 0 2

Защо се бориш с нея?

Косите ù - вълни,

студена буря, мрак и дълбини.

А вътре в нея - огън,

докосваш я - боли.

Море, океани, лед, води!

Удави, убий я -

този огън не ще се потуши!

И ако тялото и се сломи

по-силно тази жар ще пари...

Не дух, а пушек ще се възнесе,

но не в небето, в теб -

пара, дим, мъгли!

Ще се затъмни!

Не ще прогледнеш!

Ще те задуши!

Защо се бориш с нея? -

Непокорната не ще умре.

И вечно ще остане там -

дълбоко в твоето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...