Защо се бориш с нея?
Косите ù - вълни,
студена буря, мрак и дълбини.
А вътре в нея - огън,
докосваш я - боли.
Море, океани, лед, води!
Удави, убий я -
този огън не ще се потуши!
И ако тялото и се сломи
по-силно тази жар ще пари...
Не дух, а пушек ще се възнесе,
но не в небето, в теб -
пара, дим, мъгли!
Ще се затъмни!
Не ще прогледнеш!
Ще те задуши!
Защо се бориш с нея? -
Непокорната не ще умре.
И вечно ще остане там -
дълбоко в твоето сърце!
© Мила Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
