Apr 29, 2014, 11:33 PM

Жена

  Poetry » Love
573 0 2

Защо се бориш с нея?

Косите ù - вълни,

студена буря, мрак и дълбини.

А вътре в нея - огън,

докосваш я - боли.

Море, океани, лед, води!

Удави, убий я -

този огън не ще се потуши!

И ако тялото и се сломи

по-силно тази жар ще пари...

Не дух, а пушек ще се възнесе,

но не в небето, в теб -

пара, дим, мъгли!

Ще се затъмни!

Не ще прогледнеш!

Ще те задуши!

Защо се бориш с нея? -

Непокорната не ще умре.

И вечно ще остане там -

дълбоко в твоето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...