Жена

5.07.2019 г., 6:45 ч.

Поезия » Любовна

494 0 0

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.

Не бе висока, инак симпатична.
Ръцете ѝ – меки като пух.
Много бе добричка!
И когато заговори, целият съм във слух.

Черни хубави очи,
с тях ме гледаше непрестанно.
Влюбих се почти!
Чак ми стана странно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.