nikalas (Никалас Борисов)
76 95
Jul 5, 2019, 6:45 AM

Жена 

  Poetry » Love
630 0 0

 

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.


Не бе висока, инак симпатична.
Ръцете ѝ – меки като пух.
Много бе добричка!
И когато заговори, целият съм във слух.

 

Черни хубави очи,
с тях ме гледаше непрестанно.
Влюбих се почти!
Чак ми стана странно.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??