ЖЕНА
Призвана съм любов да търся,
нали затуй аз нося името Жена?
С високо вдигната глава провалите да срещам
и все по-силно да обичам, по-силно да горя.
Призвана съм с нежност да дарявам,
с ласки да обсипвам всичко покрай мен,
да вярвам истински,със същността си да се боря
да бъде този свят по-чист, по-съвършен.
Призвана съм да бъда истинска -
да страдам, да крещя, да моля...
Да се изправям всеки път, щом ме съборят
и пак да се усмихвам без тревога.
Призвана съм по пътя си аз диря да оставя,
следа една поне за утрешния ден.
Човек от себе си да мога да напрява
и да даря живот, тъй както дали са на мен.
Призвана съм, това така ме радва!
А всичко хубаво тепърва предстои.
С гордост осъзнах това призвание
и с достойнство ще се назова Жена!
нали затуй аз нося името Жена?
С високо вдигната глава провалите да срещам
и все по-силно да обичам, по-силно да горя.
Призвана съм с нежност да дарявам,
с ласки да обсипвам всичко покрай мен,
да вярвам истински,със същността си да се боря
да бъде този свят по-чист, по-съвършен.
Призвана съм да бъда истинска -
да страдам, да крещя, да моля...
Да се изправям всеки път, щом ме съборят
и пак да се усмихвам без тревога.
Призвана съм по пътя си аз диря да оставя,
следа една поне за утрешния ден.
Човек от себе си да мога да напрява
и да даря живот, тъй както дали са на мен.
Призвана съм, това така ме радва!
А всичко хубаво тепърва предстои.
С гордост осъзнах това призвание
и с достойнство ще се назова Жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
