Жена!
Жена!
Да брули вятър лицето ти,
да милва слънце очите ти,
да мълчи самотата в сърцето ти,
да пеят в теб струни "Простете си",
дори да падне камък в ръцете ти
или перо да погали нежно косите ти,
винаги - ти Жена остани!!!
Нека топъл пясък гали нозете ти -
върху жива жарава стъпалата ти да ходят.
Нека синьо море пълни с обич душата ти
и мислите в теб нека слепи да бродят.
Нека лед устните пак скове до забрава,
огън нека пламне в твоята малка ръка,
отново винаги - дори тогава... ТИ остани си, Жена!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
