Жена на четиридесет и три...
Аз имам всички мъже
и съм само на четиридесет и три.
Аз нямам малко дете,
живеем с котаракът сами...
Аз нямам мечти и проблеми,
нищо че сутрин осъмвам сама...
И все още се крия зад маски засмени
и безлично повтарям „Аз съм жена!”
И често познавам сълзите
в бутилките вино, в чуждо легло.
На четиридесет и три съм и мечтите
захвърлени оставиха сърцето само...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
