Жена на четиридесет и три...

Poetry » Love

1.3K 0 10

Аз имам всички мъже

и съм само на четиридесет и три.

Аз нямам малко дете,

живеем с котаракът сами...

Аз нямам мечти и проблеми,

нищо че сутрин осъмвам сама...

И все още се крия зад маски засмени

и безлично повтарям „Аз съм жена!”

И често познавам сълзите

в бутилките вино, в чуждо легло.

На четиридесет и три съм и мечтите

захвърлени оставиха сърцето само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kina (Ракина Радева)

Прекрасна си хубавице, като станеш на 43г. тогава ще коментираме!ПРИВЕТ!

2009-08-31T18:08:42+03:00
laddydot (Мирелла )

За някои може и така да изглежда, Доре.
Хубаво, тъжно. Браво.

2009-08-31T11:25:15+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

Как лошо е ти да имаш всичко, а сърцето ти да няма нищо...

2009-08-31T09:09:59+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Мечтите никога не свършват

2009-08-31T08:30:08+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Навярно котаракът е щастлив-
единствен рицар в непристъпна крепост.
А господарката превръща в стих
годините,съдбата и мъжете...

Оригинален стих.Поздрави!

2009-08-31T00:55:22+03:00