Aug 30, 2009, 10:42 PM

Жена на четиридесет и три... 

  Poetry » Love
1071 0 10
Аз имам всички мъже
и съм само на четиридесет и три.
Аз нямам малко дете,
живеем с котаракът сами...
Аз нямам мечти и проблеми,
нищо че сутрин осъмвам сама...
И все още се крия зад маски засмени
и безлично повтарям „Аз съм жена!”
И често познавам сълзите
в бутилките вино, в чуждо легло.
На четиридесет и три съм и мечтите
захвърлени оставиха сърцето само...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??