Izku6enie (Зорница Петровска)
58 239
21.09.2007 г., 10:39 ч.

Жена на вятъра 

  Поезия
1408 0 11
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?

© Зорница Петровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??