Жена на вятъра
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.
Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.
Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.
Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.
Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.
Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.
Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.
Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.
Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?
© Зорница Петровска All rights reserved.
