Жената № 2

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам, че и Адам е
Евин син...
Не знам, 
дали е тя
изгонвана от Рая,
но знам, че няма Рай,
без погледа ù
син!

Не знам сега,
дали това да кажа,
че бих  си пожелал,
тя вечно да е с мен...
И пред палатите и
да стоя на стража,
и да съм ù роб,
до сетния си ден!

Не знам каква е
нейната велика сила?!
Навярно не е
само Любовта!
От памтивека знам,
Съдбата е решила,
със Чар тя 
да господства
над Света.

И аз щастливо
туй господство
ще приема!
И с радост
туй Господство съм 
приел!
И ако някой
това ми отнеме,
той все едно
Живота ми е 
взел!
09.03.-23.06.1975г. София
/преработено 2010гСофия/