Регина (Радост Даскалова)
374 1425
15.12.2009 г., 18:24 ч.

Жената-цигулка 

  Поезия » Друга
2381 0 32

 

 

ЖЕНАТА-ЦИГУЛКА

 

(На моята Л.)

 

Тя винаги плаче, когато звучи Piazzolla -

тогава е опната струна от клетка за птици.

Тогава седи на перваза и малка, и гола,

наронва живота си в шепичка гладни трохици

 

Минават през нея сезони, вибрации, хора.

И тя ги бележи със звук, както те я бележат -

една вокализа за хляб и отворен прозорец,

готова да храни крила с резонанс на надежда.

 

А толкова малко ѝ трябва, че няма да стигне

дори на врабче да нахрани до сито инстинкта -

ръката, която умело по нейните мигли

изсвирила би най-прекрасната, чистата квинта.

 

Тя още очаква, приседнала там, пред стъклата.

И струните в нея пропяват и вятъра дирят.

Жената-цигулка не е всеизвестен Amati,

но е инструментът, на който и Господ би свирил.

 



Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??